Интервю на ректора на НСА проф. Л.Димитров

Г-н Димитров, вчера се разрази голям екшън в Несебър, където вие, студенти и ръководители на НСА влязохте в ръкопашна схватка с полицията, бранейки базата си. Какво се случи?

Същността на това е една дългогодишна история. Това рано или късно щеше да се случи. За съжаление, държавната собственост се разграбва поголовно по схемата за реституционни претенции, решения на съда, следствени декларации (в кавички), решение на общински съвети и какви ли не други неща. Ние затова отидохме там, за пореден път, тъй като аз лично вече 10 години браня тази база и останалите бази на НСА. Отидохме с чест и достойнство, за да се види, че има живи хора, които все пак държат на материалната част, която им позволява да провеждат съответното обучение. Знаехме, че полицията ще стигне до крайни мерки и ще ни атакува, тъй като предварително разговарях и бях наясно, но пък иначе щяхме да бъде страхливци и недостойни хора за 21-ви век, ако си бяхме останали на топло вкъщи, както го направи кметът на Несебър Николай Димитров. Той не пожела да дойде и да се срещне със студентите, както аз се срещнах с реститутите и бях обиждан, и какво ли не.
Друго, което мога да ви кажа, специално за Община Несебър, която изтъква в лицето на кмета, че видите ли НСА заграбва 150 дка., които след това ще отидат при някакви неясни субекти. Това не се отнася за нас, а точно за тях. Тъй като те ще останат в историята с това, че застроиха своята собствена база – този кмет и предишният Трифонов (бел. ред. - Николай Трифонов). Базата на Несебър, където много отбори ходеха зимата на подготовка. Застроиха училищните лагери в района на с. Равда, застроиха студентските лагери, близо до нашата база. Напоследък застроиха базата на Лесотехническия университет и на Химикотехнологичния институт и сега единственото място, което остана за трансфер, е на Националната спортна академия. Това е заслугата на двете кметски ръководства и то за удовлетворяване на лични и кооперативни интереси, не тези на местните жители. С глупавата си управленска политика в тази връзка отрязаха главата на местния жител, които имаше 10-20 легла и от това се прехранваше. Нещата са много сериозни и ако държавата, в лицето на нашето Министерство на образованието науката и младежта, не се вземе в ръце и не вземе мерки, ние какво можем да направим?

И ще стане като Слънчев бряг. Аз нямам нищо против тези хора, които докажат нормално своите реституционни претенции. Но специално за тази Община е дошло време да се направи проверка на тези решения на поземлените комисии. Пак казвам на този Общински съвет, тъй като ние имаме големи съмнения, че има други интереси – фирмени, корпоративни и т.н. След това, тази Община, като говорим за общинска земя и респективно частна, следва да се знае, че един лев не е дала за построяване на базата, на тези алеи, които сега вижда като общински пътища и т.н. Тук развиват теорията за компенсиране на тракийските бежанци, хубаво. Който има законни основания, да го оземлят, да си получи парчето земя. Но ние имаме достатъчно сведения, че големи фирми ще се опитат да направят това, което са направили. И от нашата компактна база, която е направена за водене на учебен процес, няма да остане нищо.
Държавата спешно трябва да се намеси, да компенсира евентуално някои собственици, така че да запази целостта на базата. Ние сега де факто имаме собственост единствено върху сградите, което няма да ни позволи да водим нужния учебен процес. Всичките други дейности – културни, социални, оздравителни, които водим там няма как да ги провеждаме. Кметът може да приказва всичко, но той е типичен представител на местната власт, който има една единствена задача – трансфер на държавна собственост към общинска и от там към частна.

Аз съм от 6 години ректор, 4 години съм бил заместник-ректор, водил съм разговори с много министри, много министерства, министър-председатели, с президент и т.н. Нещата стоят в ситуация, в която държавата е поставена на колене. Никъде по света това не може да се случи. Това се отнася и за другите университети. Университетската собственост да подлежи на безразборно разграбване от местна власт и от частни лица.

Това е така, но през 70-те години, в онези времена, когато са се издавали нотариални актове, те са описани с тези комшии, ако така може да се каже – горски фонд, един кой си, еди кой си и т.н. Ние не можем да покажем такива нотариални актове, каквито им се иска на кмета на Несебър или на Бургаския съд. Това е ясно. 70-те години е било така. Те, естествено използват този ход в тази си цел – да докажат колко са прави, но всички тези техни действия са видни. Една глупава, безразборна, неясна политика и всички тези строежи, които са там са доказателства. Това са паметници на тяхната управленска политика. Паметник в кавички, в отрицателен смисъл. Всеки един нормален човек може да види това. Това искат да направят от базата на Национална спортна академия. Това е крайната им цел и с това ще му приключи мандата на този кмет, ще дойде друг подходящ, но вече няма да има къде да се застроява. Ще трябва да отидат да горе от морето към Каблешково и т.н. Това е последното. И може да няма повече кандидати за кмет от този род хора.

Еми, да. Застроиха им базата. ХТИ почти не съществува и хотелът е на самия пясък.

Те им събориха бунгала, всичко. Техният достъп е изключително ограничен. Особено на ХТИ. Ами, хотелите на Милен Велчев и сие, които разбиха студентските лагери. И така – това е доказателство за всеки човек да разбере за какво става въпрос. Каквото и да говори кметът (на Несебър), че кой имал право, че какви декари, че Бургаският съд, че Касационният….знаем как стават тези неща. Как се заблуждават съдии и други неща, когато се касае за имоти и за много пари. Ние отидохме там, в тези зимни дни, за да защитим държавната собственост и образованието. Това е.

Аз чакам държавните институции да вземат отношение. Сутринта съм приканил…не мога да установя контакт с нашия министър на образованието (б.ред.- Сергей Игнатов), но той трябва да вземе отношение. Защото той е собственик, в лицето на държавата, на тези бази. Ние не сме, ние стопанисваме. И разбира се Министерството на спорта, Регионалното министерство, Министерството на земеделието и т.н.

Доколкото разбирам, вие искате държавата да обезщети собствениците, които имат терени в базата на НСА?

Вижте сега, базата е над 200 дка. Предишният кмет навлезе на три места и построи. Това е безвъзвратно загубени земи. Ние искаме да имаме компактност на базата, да имаме все пак някакво пространство, а не само сградите. Така че базата да бъде относително компактна, да могат да се водят учебни занимания. Имаме интерес да подновим откритата база, тъй като тя ни е необходима, но сега нямаме възможности да го направим това нещо, защото не знаем какво имаме. Все още има общинска земя, която кметът още не е раздал, държавата може да си върне известни декари и там. Да ни ги предостави, да ни дадат съответните граници за действие. Иначе е много унизително това, което се случи. Сега имам писмо от Съвета на ректорите, които подкрепят нашата инициатива и за това, че се нарушава академичното достойнство, което в България има още своите стойности.
За първи път в последните 20 години срещу студенти беше изправена полиция и беше употребена сила. Какво да ви казвам за себе си – на 60 години да влизам в ръкопашни схватки с полицията. Това нормално ли е? Това не може да се случи никъде по света, в нормалните държави. Особено пък в европейските. Пак казвам, че трябва да се вземат спешни мерки от тези институции. Иначе знаете проблемите на вузовете, проблемите в Студентски град, проблемите на други вузове в други градове. Ректорите ми се обаждат. Нещата отиват към решение на собствеността на вузовете. Още повече, че един от сегашните вице-премиери още през юли каза, че държавата губи поголовно и безвъзвратно своята собственост и трябва да се вземат спешни мерки в тази връзка. Надявам се това да стане. Минаха седем месеца от влизането на новата управляваща власт и те трябва да се замислят около този важен проблем.