Коледна благотворителна спортна ваканция - 21-26.12 2011г.

В навечерието на Коледните празници всички ставаме по-добри. Чрез усмивките ние показваме повече сърдечност, другарство, взаимопомощ. Дните на Рождество Христово са тези, които ни помагат отново да преоткриваме себе си и проявената човешка доброта.

Олимпийски клуб НСА „Васил Левски” за поредна година организира Коледна Благотворителна спортна ваканция на територията на Академията. Подкрепа получихме от Национална спортна академия „Васил Левски”, Немско-българско дружество гр. Дармщадт и в-к „България” - Чикаго. 15 деца от гр. Босилеград (Западните покрайнини) и 5 от гр. Стрелча, на възраст от 11 до 14 години получиха своят подарък – да бъдат участници във ваканцията.

Инструктори на ваканцията бяха:

• - Ръководител на ваканцията - Ганчо Проданов
• - Александър Неделков
• - Силвия Николова
• - Елеонора Живкович
• - Желко Насев
• - Никола Георгиев
• - Емилия Витанова-председател на Олимпийския клуб

Тази ваканция дава възможност на участниците да се изявят като доблестни спортисти в различните спортове, така и като творци в различни творчески задачи. Също така и да създадат приятелски взаимоотношения, които да са основани на уважение и безкористност. Да бъдат възпитавани в духа на Олимпийските ценности и идеали.

От 21.12 до 26.12 всички участници имаха възможността да опитат различни спортове като-футбол, волейбол, баскетбол, плуване, катерене, бадминтон, хокей на трева, фигурно пързаляне. Всички участници показаха голямо желание, упоритост, активност, всеотдайност и отговорност в заниманията.

В една от творческите вечери всички трябваше да си изготвят костюми от подръчни материали. Децата влязоха в най-различни превъплъщения и герой като: Феята на зъбките, пирати, вестникар, балетен и мажоретен състав, роботи и още много други.

В програмата беше включена и беседа за същността, принципите и идеите на Олимпизма и честната игра, за уважението и доблестта в спорта.

Последната вечер се проведе традиционният Олимпийски театър. Участниците бяха разпределени предварително в три групи и всяка една се представи със сценка. Освен това представителите от Босилеград и Стрелча представиха своя роден край.

Проф.Димитров покани децата на среща, в която се запозна с участниците и за всички беше подготвил скромни подаръци.

На 26.12 ваканцията бе закрита пред паметника на Апостола на свободата-Васил Левски. Всички бяха наградени с грамота за достойно участие.

Накрая имаше много снимки, прегръдки и сълзи за това, че трябва да се разделим. Това бе показателно, че за този период от време всички ние се привързахме един към друг и намерихме нови приятели. Сигурни сме, че това приятелство ще продължи да съществува и развива за в бъдеще.

Членовете на Олимпийски клуб НСА „Васил Левски” изказваме най-сърдечна благодарност на:

• - Проф.Лъчезар Димитров
• - Немско-Българско дружество Дармщадт
• - В-к „България”- Чикаго
• - На нашите приятели от ресторант „Олимпик”, басейн „Мадара”, Зимния дворец на спорта, сектор „Хокей на трева, сектор „Бадминтон”, г-н Трифон Джамбазов
• - Всички служители на Академията, които бяха пряко свързани с нашата проява
• - Вени Минчева, Явор Чалъков, Божидар Пейчев

Искам да ти бъда приятел!

В навечерието на Коледните празници всеки един от нас търси път към себе си. Ние търсим път към добротата в човешките отношения и дълбоко вярваме, че все още има искреност, хуманност и другарство.
В днешно време подкрепата от близки и приятели е тази, която ни помага да се движим напред.
Ние, членовете на Олимпийски клуб НСА се опитахме в рамките на 6 дни /провеждане на Коледна спортна благотворителна ваканция 21-26.12.2011/ да покажем, че въпреки трудностите всяко дете може да покаже чистотата и добротата в сърцето си. Допитахме се до тях, за това какво децата виждат в приятелството, как го възприемат и чувстват, защо е толкова необходимо днес? Защото от децата винаги можем да научим нещо ново, което възрастните трудно биха сподели.
Докато четяхме редовете откривахме много истини за приятелството.
„Искреният приятел е винаги до нас, когато ни е необходима помощ и утеха. Във всеки човек се намира истинското приятелство.”
Докато четем тези редове се замисляме отново за силата на това да бъдем приятели, да бъдем подкрепа, да бъдем упование, да бъдем вяра, да бъдем сила.

Приятелство!

Ти си нашата гордост и осветляваш пътя ни. Ти си това, което ни помага в затруднение. Подаваш ни ръка, ставаме на краката си и с малко помощ ставаме много силни.

Приятелство!

Без теб живота не може да се нарече живот. Без теб смисълът се губи. Ти представляваш голяма част от нашия живот и ни караш да повярваме в невероятното.

Приятелство!

Караш ни да бъдем силни в живота, да прескачаме всички огромни скали, които може би някой е сложил на пътя ни, за да бъде по-труден и с повече емоции облени в тъга.

Приятелство!

Ти си това, което ни кара да сме близо един към друг и ни караш да бъдем щастливи. Караш ни да имаме на лицата си озаряваща усмивка, която осветлява мрачните пространства и най-невидимите места в душата на хората.

Уникалността на всеки един от нас е тази, която ни отличава и тази, която ни събира с нашите приятели. Тези приятели, които ни познават, които ни подкрепят, с които споделяме трудните и щастливите моменти.
„Много хора минават през живота ни. Взимат онова, което им трябва и си отиват. Има и такива, които са с нас, заради нас самите. Дават всичко, а нищо не търсят в замяна. Приятелите се държат ръка за ръка, но докосват и сърцата ни. Всичко в живота ни отминава, само истинското приятелство остава завинаги.
Не мога да си представя живот без приятели. Приятелите са ни надежди в живота. Те ни дават подкрепа, когато ни е необходима. Не мога да ти кажа „Бъди ми приятел”, а мога да кажа „Ще ти бъда приятел”.
Приятелството е като река, която тече и по-нататък носи със себе си камъни, тръни, всички хубави и лоши моменти споделяме с тях.
Ангелите ни пазят на небето, а приятелите ни пазят на земята.
Какво е това, което ни задържа през годините за успеем да запазим приятелството?
Може би едната личност, може би другата?
Може би отношенията помежду ни, може би прошката?

Но защо, защо се лъжем?

Не е ли по-добре за ръчички да се хванем
Да бъдем всички едно цяло
Така нищо не би ни спряло.
В никой случай не трябва да сме бесни
Но в играта винаги вярвай
Трябва да сме честни.
А ти бъди на всеки приятел,
а не лош влиятел.
Обичам те, обичай и ти, и ти...
и виж приятелите си, не се съмнявай ни за миг дори.

Уважавай, за да бъдеш уважаван
и никога изкушаван.
Бъди това, което всъщност си ти
И ще бъдем с теб приятели добри
От себе си максима дай
И ще плениш всички ни
Но във всеки случай и на неприятелите си
Винаги ти помогни.
И само с добро винаги помни!

Надяваме се, че тези думи извиращи от дебрите на детското сърце, са успели да отключат спомени за истински моменти на приятелство, за тези хора, които винаги са ви подкрепяли и помагали.

Нека да продължим да вярваме в добротата у хората и да търсим пътя към чистотата в човешките отношения. Нека всеки един от нас да отвори сърцето си за приятелите и да може да каже „Искам да ти бъда приятел”

От Олимпийски клуб НСА
и използвани цитати „За приятелството” от децата участници в
Коледна спортна благотворителна ваканция
21-26 декември 2011г.