Първите представители на Национална спортна академия в антарктическа експедиция гл. ас. Дойчин Боянов и доц. Александър Шопов споделиха преживяванията и впечатленията си от Ледения континент на специална среща-дискусия, провела се на 1 март.
В рамките на 21-вата българска антарктическа експедиция двамата изявени алпинисти осъществиха научни изследвания по проекта на НСА „Пътуване през различни часови пояси, jet lag и нарушение на съня при комбинирана промяна на надморската височина и географската ширина”, чийто ръководител е проф. Даниела Дашева. Инициативата бе реализирана с подкрепата на Академичното ръководство и осъществена със съдействието на проф. Христо Пимпирев, ръководител на експедицията и специален гост на събитието.
В знак на благодарност за доброто сътрудничество ректорът на НСА доц. Пенчо Гешев връчи почетен плакет на проф. Пимпирев, за когото посещението в Академията бе първо. Председателят на Българския антарктически институт сподели, че наградата принадлежи на целия сплотен екип на експедицията. „Спортът ми е дал много. Направи ме човек, който може да се бори с всичко”, сподели проф. Пимпирев и обяви, че сътрудничеството с НСА ще продължи още в следващата експедиция, когато Боянов и Шопов ще направят опит за премиерни изкачвания на върхове от веригата Тангра. Сред планираните цели е връх Васил Левски.
Предизвикателствата на суровото време не позволиха на алпинистите да осъществят изкачването още през тази експедиция. Тежка мъгла и комбинация от неблагоприятни метеорологични фактори са попречили на опита, продължил общо четири дни. Времето на Антарктида се променя толкова бързо, че всякакво планиране е невъзможно – констатация, която звучи особено сериозно от устата на Дойчин Боянов, първият българин изкачил успешно Еверест без кислород.
Присъстващите на срещата имаха изключителната възможност да видят уникални снимки, илюстриращи невероятната красота и величествено сурова природа на Антарктида, придружени с увлекателния разказ на Дойчин Боянов и коментарът на Александър Шопов и проф. Пимпирев.
Темата провокира многобройни въпроси от аудиторията: за хипотермията и прага на поносимост към студа, за приложението на резултатите от антарктическите научни изследвания към космическите проучвания и полети, за адаптацията към различни часови пояси и географски ширини, за нарушенията на съня и пр.
Благодарение на вече 20-годишното присъствие и активната работа на български учени на о. Ливингстън, българската база е в отлично състояние и предлага възможности за осъществяването на научни изследвания на високо ниво. Сред тях важен дял имат проучванията на климатичните промени и т.нар. пермафрост, поясни проф. Пимпирев и сподели, че глобалното затопляне е все по-задълбочаващ се проблем за Антарктида.
В дискусията се включиха д-р Красимир Ранков и д-р Милена Николова, които ще анализират научните изследвания върху нарушенията на съня,.проведени от гл. ас. Боянов и доц. Шопов на Антарктида.
Албена Мичева
a_micheva@nsa.bg
Снимки - Станислав Христов
