Почина доц. Стоян Петров

Почина доц. Стоян Петров

Роден е на 8.05.1924 г. в с. Априлово.
От септември 1945г. до юни 1949г. е студент в НСА "В.Левски" (бившия ВИФ "Г .Димитров"). Веднага след завършването на висшето си образование е назначен за асистент в катедрата по футбол. Oттoгaвa цели 36 години работи в катедрата като основен преподавател. От 1974 г. е хабилитиран за доцент. Избиран е многократно в ръководствата на Спортния клуб и други обществени организации.
От 1938/1939 г. до 1947 г. играе в представителния футболен отбор на "Черноморец" - Попово, с който през 1946 г. е финалист за купата на страната срещу "Левски" - София /4: 1/. Голът за "Черноморец" е отбелязан от него. Играл е студентския футболен отбор на ВИФ и на новооснования "Академик" - София, на който е един от основателите. Няколко години по-късно става треньор на отбора на ВИФ и на юношески отбори на "Академик".
Нaд 15 години еъм преподавател по теория, методика и практика във всички тpенъорски школи по футбол, курсове на БФФ и БСФС за подготовка и преподготовка на тpеньорските кадри. В този период е бил и член на Бюрото на Градската секция по футбол и председател на нейния Треньорски съвет.
От 1965 до 1970г. и от 1973 до 1978г. е член на Бюрото на БФС и председател на Учебно-методичния съвет при БФС. През това време осъщecтвява ръководна работа по развитието на футбола в страната, оказва методическа помощ на отборите от "А" и "Б" РФГ, както и на юношеските футболни отбори, на подготовката на националните и олимпийски отбори.
През 1968 г. е ръководител на подготовката и водач на олимnийския футболен отбор на НРБ на Олимпиадата в Мексико, където отборът ни постигна най-големия си успех, спечелвайки сребърните медали - върховно постижение в българския фyrбoл до 1994 г.
В периода 1966-1970 г. и 1971-1978 г. е бил ръководител на подготовката на националните отбори в лагер-сборовете. Ръководил е представителни треньорски делегации на БФФ на три световни първенства по футбол - през 1966 г. в Англия, през 1970 г. в Мексико Сити и през 1974 г. във ФРГ. Участвувал е в конгреса на ФИФА (като делегат на БФФ през м.юни 1970 г. в Мексико Сити, а през януари същата година на конференция на футболните федерации на социалистическите страни в Лайпциг, ГДР).
Изпращан е и на международни семинари на треньорите от Европа. Организирал е и е ръководил над 10 години семинариге на футболните треньори в cтpaнaтa, на които бил и основен докладчик.
Бил е член на Редколerиятa на в."Фyт6ол", в койrо вестник е активен сътрудник, както и един от редакторите на специалния сборник "Актуални въпроси на футбола", съвместно издание на МИФ и унгарското издателство "Медицина" - спopтна редакция.
Като преподавател във ВИФ "Г.Димитров" и като председател на УМС при БФС е провеждал и научно-изследователска работа, проучвания и наблюдения върху подготовката и игровата дейност на българските футболисти, резултатнocттa на отбориrе от "А" и "Б" РФГ и др., сам или в сътрудничество е написал учебници, ръководства и учебни помагала по футбол, научни и научно-популярни статии, методически указания за подготовката на отбориrе от "А" и "Б" РФГ. Хабилитационният му труд е върху резултатнocттa във футбола. Общонаучната му продукция надхвърля 100 заглавия.
За дългогодипrnaта му педагогическа и методическа работа, свързана с подготовката преди всичко на спецалисти по футбол, треньори и спopтни педагози, както и за оказаната помощ за подготовката на националните и олимпийски отбори, е нarpaждаван от ЦС на БСФС през 1968г. с rpaмота за участие в поготовката на Олимпийския отбор и неговото класиране на второ място на Олимпиадата; удостоен е със званието "заслужил деятел на физкултурата" през м. декември 1970г., във връзка с класирането на националния отбор за финалите на IX световно първенство.
През м. декември 1973г. Бюрото на БФФ го удостоява и с почemнaта значка на Федерацията за лични заслуги за развитието на българския фyrбoл. За дългогогодишнaта му плодотворна педагогическа дейнocт е нarpаждаван от Президиума на НРБ с ордени "Кирил и Методий" I и II степен и др.

Поклон пред паметта му!