Статия на проф. Д.Дашева за Олимпиада Лондон'2012

Завърши още една разочароваща българите олимпиада. Лондон ни донесе само 2 медала и повод за равносметка. В повечето анализи се прокрадваше, че парите за подготовка този път не са липсвали, спортна база също е осигурена, ще си имаме и допинг лаборатория.

Тогава какво остава? Недостатъчно подготвени треньори и остарели методики. И кой е виновен за това? Логично тези, които ги подготвят. Многократно в интервюта и статии се споменаваше за НСА и като че ли се наложи* впечатлението, че вероятно вината е там.

Написаното тук няма за цел да отговаря на подхвърлянията към качеството на обучение на треньорите. Но това е чудесен повод да представя наблюдения и опит, които се потвърждават и илюстрират от българското участие в тези олимпийски игри.

НСА е доказала неведнъж и продължава да доказва мястото си като школа за най-високо специализирани знания в областта на спортната наука и подготовката на спортистите както на по-ниските равнища, така и в елитния спорт.

В България ние имаме огромното предимство, че съществува специализирано висше училище - Национална спортна академия „Васил Левски", което подготвя бъдещите треньори.Малко са страните в Европа и в света, които имат тази привилегия да съчетават в едно развитието на спортната наука, научните ресурси, спортната база и практическата подготовка на специалисти. Именно в НСА се реализира задълбочена теоретическа и многопланова подготовка като база за бъдещото изграждане на треньора.

Пълноценното изграждане на треньора е невъзможно без две основни условия за истинския му успех – начална практическа реализация и професионално квалификационно изграждане. Отговорността за създаването на добри условия за стъпване на здрава професионална почва, изграждане на добри треньорски навици и идентичност на подходите се пада на спортните клубове, школите, спортните училища.... Това е изключително отговорен етап в успешното начало на реализацията на треньорите.

А ръководните звена е необходимо да проявят необходимото педагогическо търпение. За голямо съжаление това почти не се случва у нас, тъй като от младия треньор веднага се изискват самостоятелност и високи резултати. Неотчитането на обективните потребности от старша подкрепа и натоварването му с нереалистични очаквания във всички случаи срива развитието му и може да доведе до скъсване с професия, за която младият човек има и талант, и желание за работа.

И второто важно условие – постоянната калификация на треньорите. И отдавна е абсолютно ясно, че наставникът, който носи отговорност за здравето, а в много случаи и за живота на спортистите, за осигуряване на финансови и всякакви ресурси, за обществените очаквания и т.н., не може да има квалификация, по-ниска от висше образование.

Но не в това е въпросът. Висшето образование е условие, без което не може, но то отдавна не се счита за достатъчно. Промените в характеристиките на елитните спортисти и постиженията на спортната наука се променят с такава скорост, че квалифициран треньор значи само едно - не треньор, придобил лицензи, а треньор, които постоянно обновява знанията си - докато е в професията.

Перспективата за българския спорт е в подготовката и квалификацията на треньорите. Време е да се осъзнае тази истина. Треньорската професия се усвоява в резултат на продължителен процес на специализирана подготовка.

На въпрос Добра ли е квалификацията на нашите треньори?, бих отговорила така - началната квалификация, придобита от НСА, е много добра, но не е достатъчна. Продължаващата квалификация на работещите треньори е болното място на нашия спорт. А тя осигурява знанията, които идват на повърхността на кризите, на изненадите, на ежедневните предизвикателства.

Треньорите в клубове не виждат необходимост да продължават да учат и с това улеснява федерациите да не влагат средства в продължаваща квалификация. Тук определено липсва държавна политика, но за да не хвърляме поредното мъгливо було върху държавата под общ знаменател, а да търсим конкретни дела, в които може да се намеси МфВС. Ето едно предложение, което има доказани резултати в редица страни - създаването на система за постоянна квалификация.

Такава система е сложен и твърде обхватен въпрос. Трябва да бъде обвързана непременно с финансови ресурси, разпределяни по обективни критерии. Средствата за постоянна квалификация трябва да бъдат целеви, като се гарантира задължително ефективността от изразходването им. Това важи с най-голяма сила за треньорските ръководства на националните отбори. Разбира се, в тази система е полезно да се включват и квалификационни курсове извън страната във водещи за дадения спорт страни. За пример - годишно в Китай се отделят 400 000 долара за квалификация и преквалификация на треньорите. В Япония организират ежемесечно конференции за изучаване на нови стратегии на постигане на високи резултати. Ефективността на системата на квалификация в Канада зависи и се управлява от Асоциацията на треньорите на страната.

Важно е да се уважава авторитета на българския треньор. НСА има ресурси да осигури и продължаващото научно обезпечаване на наставниците. Но засега заявителите на такава квалификация, осъвременяваща знанията в тази свръхдинамична област, се броят на пръсти. На треньорите не им се губи време в учене, а и много от тях наивно вярват в университета на живота, а на федерациите не им се харчат пари и се спотайват, дори и да им е ясно какви са задълженията им.

Спойката е действително държавата, за да се стигне до колелото, което ще задвижи системата на добрите треньори не към датата на друга, отживяла времето си система, а с поглед днес и утре. Държавата се стреми да осигури всички компоненти за високите спортни изяви. Сега остава да създаде и единството на тези компоненти, така че те да заработят на всички нива в системата, което не става за един сезон и за един олимпийски цикъл.