Професия - доброволец. Интервю с Ивайло Лазаров

Провелото се наскоро в Каварна Световно първенство по полумаратон получи високата оценка на IAAF　като ниво на организация. Огромна заслуга за отличното представяне на страната ни като домакин на това мащабно събитие имат стотината доброволци, които работиха неуморно и всеотдайно.
Представяме на вашето внимание интервю с един от тях – ас. Ивайло Лазаров, преподавател в Национална спортна академия и треньор по лека атлетика.

Всяко голямо спортно събитие има нужда от своите доброволци. Най-голямото първенство по лека атлетика у нас в последните 22 г. се проведе в Каварна в събота. В организацията на световния шампионат по полумаратон бяха въвлечени над 300 доброволци. BGathletic.com　реши да ви запознае с част от тях, за да можем да ви представим духа на състезанието от различни гледни точки. Задодохме еднакви въпроси на доброволци, работили на различни постове по време на първенството, по различен начин свързани с леката атлетика, различни по възраст и образование. В следващите няколко дни ще можете да се запознаете с професията „доброволец”.

Представяме ви...

Име: ИВАЙЛО ЛАЗАРОВ

Години: 31

Професия: Преподавател по лека атлетика в Национална Спортна Академия „Васил Левски”, треньор по лека атлетика

Разпределение по време на световното първенство в Каварна: Отговорник за доброволците

- Защо реши да станеш доброволец?

- Всички знаехме, че ще е трудно като организация. Все пак е Световно първенство, летвата е високо. Но ... оказа се много по-трудно от очакваното. Работа имаше толкова много, а непрекъснато се появяваше нова и нова. Разполагахме със сравнително малко, но за щастие ентусиазирани, доброволци. Една част от тях (студентите от НСА) бяха активизирани в хотела с официалните гости и атлетите (офисите на IAAF, местния организационен комитет и т.н.), летище София, летище Варна ... а всички останали доброволци – в подготовка на трасето за състезанието. Само за няколко дни бяха изградени всички обекти в зоната на старт-финала: трибуна за VIP гости, трибуна за медиите, трибуна за зрители, подиум за официалната част (откриване на състезанието и награждаване), старт-финална арка, call room, монтиране на рекламни пана, ограждане на трасето с парапети и ленти. От всичките училища в града, както и от съседните села, непрекъснато се пренасяха чинове, столове и какво ли още не. В тези дейности безценна се оказа помощта на хвърлячите на Андриан Андреев от Балчик. Всички екипи, които разполагаха огромната си техника около старт-финалната зона, непрекъснато ме питаха: „Where are the strongest guys?”. В деня на състезанието нещата се случваха толкова бързо, че така и не разбрах кога стартираха и финишираха атлетите. Организирахме състезание по полумаратон, а нещата се случваха със скорoст като за спринтови дисциплини. За първи път бях на състезание, от което не видях почти нищо.

-　10 дни в Каварна + 100 доброволци + 2200 км пробег с жълтия Фиат + много малко сън. = Световно първенство по полумаратон Каварна 2012!!!

-　От мое име, както и от името на Иван Кутуев (другия координатор на доброволците), искам да благодаря на всички „зелени човечета”, които работиха неуморно за реализирането на това първенство. Без тях то нямаше как да се проведе! Те бяха нужни навсякъде: посрещане на летище София; посрещане на летище Варна; транспорт до хотела; настаняване и обслужване в хотела; в акредитационния център; посрещане на трасето в Каварна; помощ преди, по време и след финала; обслужване на всички трибуни и паркинги; в прес центъра; в LOC офиса; в офиса на IAAF; по трасето; на подкрепителния и освежителния пункт; при процедурите за допинг тестовете ... и къде ли още не. Описвам всичко подробно, за да усетите мащабността на цялото това събитие. Когато се разминавах с тях бягайки през всичките дни на подготовка, това беше знак, че се случва нещо. Нещо добро за световната атлетика, за българската атлетика, за град Каварна. Имаше много напрежение, но него винаги го има при организирането на големи спортни събития. Важното е то да не се прехвърли на атлетите, а да остане при нас. Това означава, че сме си свършили работата както трябва. Мисля, че успяхме да се справим с това. А най-радващото ... отлична оценка от IAAF! Сигурен съм, че имаме сили и възможности един ден да кандидатстваме и за голямо Световно първенство по лека атлетика в България.